|
София
Близо 50 на сто от нашите сънародници твърдят, че не разполагат с достатъчно свободно време за социален живот и за практикуване на любимите им хобита.
Това сочат данни от последното изследване на европейската фондация за подобряване на качеството на живот към ЕС, публикувано но страниците на столичния ежедневник „Сега”.
Проучването проследява как гражданите на ЕС, на Македония и Турция разпределят времето си между работа и личен живот.
Оказва се, че българите и румънците разполагат с най-малко свободно време в сравнение с останалите европейци.
Почти 60 на сто от гражданите на двете най-нови страни-членки на ЕС са заявили, че нямат време да упражняват предпочитаните си хобита, заради натоварения си работен график.
Освен това 45 на сто от анкетираните българи и румънци са изявили съжаление, че не могат да отделят достатъчно време за социални контакти. Българите и румънците си приличат и по още един критерий –около 30 на сто от тях са заявили, че не могат да общуват пълноценно със семействата си, заради липса на време.Също толкова заявяват, че работят твърде много.
Сравнително висок процент, около 12 на сто от нашите сънародници, споделят, че са крайно недоволни от начина, по който разпределят времето си между работата и личния си живот.
На другия полюс, според изследването на европейската фондация за подобряване на качеството на живот, са гражданите на немскоговорящите държави, където диспропорцията между натоварен работен график и свободно време за личен живот е най-слабо изразена.
В тези страни едва 27 на сто от анкетираните са заявили, че не разполагат с време за социален живот и около 45 на сто – за любимите им хобита. От недостиг на време за семействата и близките им са се оплакали около 22 на сто от немскоговорящите.
Като цяло 42 на сто от българите споделят, че са намерили точния баланс между работа и свободно време.
В скандинавските страни този процент е малко по-висок – 48 на сто, а „рекордьори” в това отношение са Австрия и Германия с цели 57 на сто.
Изследването на европейската фондация за подобряване на качеството на живот проучва и начините, по които мъжът и жената в семейството разпределят домашните си задължения.
Става дума за това кой и по колко време отделя на ден за чистене, за готвене, водене на децата на училище и пр.
Оказва се, че България е на едно от последните места по този показател.
Едва 29 на сто от българските мъже помагат на половинките си у дома.
След тях са само мъжете в Турция – 12 на сто от тях се включват в домашните задължения.
Най-отзивчиви в това отношение са представителите на северните народи.
В Швеция, Финландия и Белгия близо 70 на сто от мъжете участват активно в домакинството, грижат се за децата, домашните любимци и пр.
И още нещо любопитно. Проучването търси отговор и на въпроса колко от европейците смятат, че не правят достатъчно, за да помагат на половинките си в семейните задължения.
В това отношение близо половината от българските мъже споделят, че не помагат достатъчно у дома, а едва 7 на сто заявяват, че се нагърбват с повече семейни задължения от необходимото.
Французите са най-откровени – 73 на сто от тях признават, че не участват достатъчно в семейното разпределение на задачите.
Сред страните с най-равностойно разпределение на домашните задължения са Швеция и Холандия, където повече от 60 на сто от мъжете извършват домашна работа всекидневно.
|
